НА ВСИЧКИ ИЗДАДЕНИ КНИГИ 
ОТ АВТОРКАТА НАСТЯ БАЙРАКТАРОВА:


Целта на книгите е да се демонстрира друга гледна точка към света – от позицията единствено на позитивизма. Не е лесно да се напише поезия и проза, която е подчинена изцяло на положителното мислене, да се промени призмата, през която се гледа на света, да се изчисти и разшири съзнанието до такава степен, че да престане да възприема негативното, нито да го проектира навън. Всеки човек се намира на един преходен етап. Начинът на мислене, особено когато е въплътен в писмено слово, влияе изключително на света, дори от момента, когато всичко е още в проект и не е споделено с читателя, то вече присъствува като модел във Вселената. Творецът носи голяма отговорност – негова е задачата да трансформира отрицателното мислене и човешките недъзи, за да ги преобрази в друг модел на мислене, в който присъствува прекрасното. Ако успее да съчетае изяществото във формата с мъдростта – постигнал е основното. Там, където има мъдрост и свобода, отрицателното мислене отпада от самосебе си. Понеже не се поставят никакви прегради в любовта и в отношенията присъстува свободата.
В тематиката на книгите има определена последователност. Идеята е как постепенно по-ограничената и пристрастна любов /макар и разгледана от позитивна гледна точка/, се превръща в по-всеобхватна и всемирна.

Всички книги са придружени с клипове в youtube /присъствуват на името NASTYA BAYRAKTAROVA/, номерирани са, за да се спази последователността. Чрез клиповете се демонстрира как всички изкуства действуват едновременно върху сетивата на човека.

„Първата Любов“ – 2009 г. – книгата съдържа стихове за Вечността и любовта. За необходимостта от вяра, на която се уповава стремежът към съвършенство. Две от стихотворенията в тази книга „Гнездата на децата“ и „Маковите градини и слънчевото момиче“, спечелиха първа награда на международния конкурс в Хамбург 2011 г.

„Любене на Светлини“ – 2009 г. – книгата е посветена на любовта и природата. На единството между човека и другите създания. На общуването с цялата природа, в която разпознаваме Себе Си.

„Сияйни Лица“ – 2009 г. – книгата е съставена изцяло от любовни стихове и поеми.

„Стъпки по дъгата и кръга“ – 2009 г. – основна тема в стиховете, събрани в тази книга, е стремежът на човека към себепознание и надскачане на собствените си граници. Любовта неизменно присъствува в стиховете. Формата е кратки стихове, наподобаващи хайку.

„Роди радостта и за мен също“ – 2009 г. – сборник от хайку стихове. Тематиката е любовта и природата. 

„Пролетта донесоха ми топлите звезди“ – 2010 г. – книгата съдържа изцяло хайку стихове и няколко текста за фолклорни песни. Фолклорните текстове са в осъвременен вариант. Застъпва се тезата, че тъй като битът се променя, съдържанието на фолклора също трябва да търпи изменение.

„Лицето на розата“ – 2010 г. – стихове и хайку, посветени на любовта. В тази книга са включени и хайку на тема Вечност. В анализите се обяснява разликата между душевния и Духовния човек. Както и преливането на двете „измерения“.

„Парфюм на птица с просветлено сърце“ – 2010 г. – хайку поезия, която отразява „света“ на морето и „света“ на планината. В анализите се засяга темата защо човек трябва да пази природата като собственото си тяло, като свещен къс от живота. Интерпретират се и въпросите за толерантността между хората – без оглед на пол, религия, раса, политическа и социална принадлежност, образование и таланти.

„Деликатният танц на живота без граници“ – 2010 г. – книгата изцяло е посветена на Безкрайността и представя по-оригинален и различен поглед върху света – как да преодолеем всичките си ограничения – това е процес, до края на живота ни, и да достигнем до състоянието на вечно щастие и блаженство, на това, което мъдреците са назовавали Свобода на Духа. Тук вече светът не се дели на позитивно и негативно, на „аз“ и другите, на противоположности. Човек достига до друга степен на осъзнаване на битието – като вечност и единна природа.

„Нали съм птица“ – 2011 г. – книгата е сборник на любовни стихове и поеми. Посветена изцяло на любовта и красотата, на радостта от живота, която човек открива в най-дребните и ежедневни детайли на живота. Опитвам се да дам отговор, според моя опит, защо човек страда в любовта, защо поставя изкуствени прегради и ограничения, защо не се бори със собствените недъзи на душата, а се оставя на инерцията на живота. 

„Не изпускай ръката ми“ – 2011 г. – лирика и проза, съчетани в една книга. Лириката се състои изцяло от любовни стихове и поеми. Прозата е свързана с размисли и наблюдения върху природата.
Във всичките си книги с проза, следвам формата на краткостта – нещо като хайку в проза. Избягвам обяснителния и пространния принцип на описание и оставям читателят да доизгради картината чрез недоизказаността.

„Нежният полъх на Безкрайността“ – 2011 г. – проза – посветена изцяло на възвишеното, разширено съзнание, което възпрема света като единно цяло и открива любовта и красотата във всички създания, навсякъде в природата, себепознавайки се като част от едно общо тяло.

„Чисти очи“ – 2012 г. – проза – идеята, застъпена в цялата книга е, че светът не е обективен факт, а чистотата на нашите очи определя какъв свят ще изваем, вътре в себе си. След това той се проектира като реалност навън. И когато човек победи собствените си пристрастия, ограничения, страсти и се стреми към пълнота и съвършенство, и светът, в който живее, е такъв. Човек има силата и отговорността сам да определя на мисловно ниво в какъв свят живее. 

„Поддържане на тялото и духа” – 2012 г., проза - книгата разглежда условията за поддържане на здраво тяло, здрави мисли и здрави чувства. Факторите за опазване здравето на тялото като: избор на пълноценна храна; използуване на храната в суров вид; да не се употребява химия, която руши тялото, цигари, наркотици и алкохол; вегетарианство; произнасяне на молитва над храната; движение; съзерцание и пречистване чрез Божествената енергия. Подбор на информацията в две посоки- на тази, която идва към нас и тази, която излъчваме навън и по този начин проектираме света, в който живеем. Конкретни практики за пречистване и лекуване на зависимости. Фолклорният танц като сакрален танц с лечебни функции.

„Родени да летим“ – 2012 г. – поеми, стихове и хайку, посветени на любовта и приятелството, на радостта и щастието, на безкрайността и вечния полет на душата, който твори Вселени. Вечното усъвършенствуване и стремежът към Светлината, Просветлението, към най-висшите състояния на Духа. Поезията лекува душата с красотата, позитивизма и истината, с просветляващите стихове, които ни тласкат към свобода. Послания, които отправяме към всички светове, във вид на стихове, за да се върнат към нас чрез състоянията на вечно блаженство.